Curiosity‑марсоходът на NASA откри необичаен „паутиник“ в марсианската почва, който преди това се наблюдавал само от космични снимки на орбитален апарат.

Курейзи́т – изследване на „паутини“ на Марс

Марсоходът НАСА Курейзи́т вече почти шест месеца изучава странния участък от планината Еолида (неофициално Mount Sharp) в кратера Гейла. На повърхността се виждат така‑как‑от‑света “boxwork” структури: ниски редици височина 1–2 м, между които има пясъчни впадини. От орбита те приличат на огромна паутина, разливаща се километри.

Какво показаха снимките
26 септември 2025 г. Курейзи́т създаде подробна панорама на рельефа. При по‑детайлен поглед порода е представена от множество малки “узелци” размером с горошина. Отдалечено, особено от орбитални снимки, те изглеждат като паутина, която учените обясняват със скрежи и тяхната минерализация.

Как се образиха редиците
* В древността чрез големи трещини в коренните породи проникваха почвените води.
* Тези води оставяха след себе си глини и карбонати, цементирайки участъци около трещините и създавайки здрави редици.
* По‑малко укрепените зони с времето се издуваха от ветра, образувайки впадини.
* Тъмните линии, пресичащи редиците – това са централни трещини със най‑голяма концентрация минерали.

Така хипотезата, формулирана през 2014 г. по орбитални снимки, получи потвърждение от наземните изследвания на Курейзи́т. Половната работа на марсохода допълни картината и внесе липсващите детайли.

Нови открития
* На редиците и във впадините са открити бугристо‑узелчени форми, не винаги свързани със централните трещини, което може да свидетелства за по-късни епизоди на проникване на вода.
* Рентгеновият анализ показва отделено разпределение на минералите: глини преобладават в редиците, карбонати – във впадините.
* Курейзи́т взеха три проби от почвата от различни части на рельефа (от върха на редицата, от коренната порода във впадината и от преходната зона) и още една за „мокра“ химия с цел откриване на органични съединения.

Какво означава това
Наличието на пясъчни структури, свързани със стара циркулация на вода, показва, че нивото на почвените води на Марс в миналото е било значително по‑високо, отколкото се смяташе. Това означава, че влажните периоди са продължили по-дълго и условията, потенциално подходящи за микробна жизнь, са били запазени дълго време.

Наблюденията на Курейзи́т продължават да пренаписват историята на марсианския климат: от периодите с активна вода към постепенното превръщане на Марс в съвременната хладна пустиня.