Джеймс Уебб създаде първата триизмерна карта на полярните сияния на Уран, където те са видими дори и в екватора.

Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ първи създаде триизмерна карта на полярните сияния на Уран

Международната група астрономи използва „Уеб“ за наблюдения на далечната планета през почти пълния период на нейното въртене (≈ 17 ч). Това даде уникални спектрални данни за горните слоеве на атмосферата до няколко хиляди километра над облаците, позволявайки по-точно да се разбере структурата на Уран.

Защо полярните сияния на Уран са необичайни
Магнитното поле на Уран е силно отклонено от оста на въртене – около 60 °, в сравнение с Земята (≈ 11 °). Тази „разсинхронизация“ води до появата на сияния дори в екваториални ширини. Благодарение на „Уеб“, първи път са записани всички такива явления в рамките на един ден, което е историческо постижение.

Какво показа изследването
- Две ярки ленти около магнитните полюси.
- Зона с ниска емисия и плътност на йони между тях.
- Загряването в областите на сиянието е ограничено: температурата се повишава само с десетки градуса.

Тези наблюдения демонстрират сложното взаимодействие между магнитосферата и атмосферата, както и потвърждават продължаващото охлаждане на горните слоеве. Откакто първи път измерихме температурата на Уран, тя постепенно намалява – сега виждаме това в триизмерен вид.

Как се формират полярните сияния
Слънчевият въздух ионизира атомите в атмосферата; възбудените атоми по-късно се връщат към нормалното състояние, излъчвайки фотони. Това позволява да изучим състава, динамиката и разпределението на енергията в атмосферата.

Значимостта на откритието
Резултатите надминават възможностите на предишни мисии, например „Voyager‑2“. Учените наричат това прорыв:

> “Това е първи път, когато успяхме да видим горната атмосфера на Уран в три измерения”, – заяви ръководителката на проекта Паола Тиранти (Northumbria University).

Получените данни отварят нови перспективи за разбирането на физиката на ледните гиганти, техните магнитосфери и полярните сияния. Това е важно не само за изучаването на планетите в Слънчевата система, но и за интерпретирането на процесите на екзопланетите в далечни кътки на Вселената.